България чака разрешение да наеме външни експерти за усвояване на еврофондовете
Европейската комисия скоро ще даде отговор дали България да привлече експерти от международните финансови институции като Световната банка, Европейската банка за развитие или Европейската инвестиционна банка, които да помагат при усвояването на еврофондовете.
Разрешението на Брюксел е нужно, тъй като правителството иска да плаща на експертите от средствата за техническа помощ по съответната оперативна програма, а не от държавния бюджет. Това съобщиха от кабинета на министъра по усвояване на еврофондовете Томислав Дончев. По неофициална информация отговорът на ЕК вероятно ще е положителен.
Привличането на международни експерти е част от плана за ускоряване на усвояването на еврофондовете, подготвен от правителството в отговор на критично писмо от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу от края на миналата година. В него той критикува страната за недостатъчно ефективната работа по европрограмите.
Информацията от кабинета на Дончев е в отговор на изказване на германския евродепутат от групата на либералите (АЛДЕ) Йорго Хадзимаркакис. В интервю за EurActiv той казва, че Европейската комисия обмисля да поеме директно управлението на регионалните фондове за България, Румъния и Гърция, тъй като усвоените средства са прекалено малко. След представянето вчера от АЛДЕ на „План Херкулес“ за Гърция, Хадзимаркакис, който е един от авторите на документа, отбеляза, че еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хаан е на мнение, че такъв план е необходим и за България и Румъния. Планът предвижда дългосрочна програма за институционална реформа, която да се справи с корупцията и съмнителните политически практики с помощта на евроинституциите.
От кабинета на Дончев заявиха, че по тяхна информация такава идея не е на дневен ред в Европейската комисия. Казаха още, че миналата седмица министърът се е срещал с еврокомисаря Хаан, който не е споменал нищо за поемане на управлението на европарите от ЕК. Днес Дончев отново е поискал официално становище от Брюксел по повод думите на евродепутата и е получил отговор, че подобни идеи не се обсъждат. В отговор на въпрос на EurActiv, от кабинета на еврокомисар Хан са заявили, че отговорността за справянето с еврофондовете е на държавите членки, но Еврокомисията е готова да им предостави техническа помощ при поискване.
„Въпросът за използването на парите на ЕС е много важен за комисаря, който отговаря за кохезионните фондове. Трите държави според него не са в състояние да усвоят европейските средства по подходящ начин“, каза евродепутатът. Според него това се дължи на „липсващия капацитет на министерствата да излязат с предложения, но също така и да работят по програмите и да решават проблемите в страната“. Той добавя, че могат да се използват средствата за техническа помощ, за да се изпратят експерти от Европейската инвестиционна банка, от Еврокомисията и от държавите членки да подпомогнат администрацията в трите държави по прилагането на програмите.
Според евродепутата обаче не е ясно дали лидерите на страни като България и Румъния биха приели да изгубят част от суверенитета си по този начин и особено, ако такава помощ бъде свързана със създаването на антикорупционни бордове на ЕС. Той смята, че притесненията за ограничаване на суверенитета могат да бъдат отслабени с ограничаване на техническата помощ до само три години.
Германският евродепутат изрази предпазлив оптимизъм дали такава мярка може да бъде одобрена от Европейския парламент. „Това е прецедент и депутатите много внимателно ще преценят дали трябва да създадем прецедент. Но имайки предвид дълбоката криза в Гърция, мисля, че ще има мнозинство поне за Гърция, а този прецедент може да прокара пътя за България и Румъния“, допълни той.
